Сбогом, Марине! |
Едва на 50-годишна възраст ненадейно почина доц. доктор Марин Бодаков - стихотворец, литературовед, книжовен критик и публицист.
Марин Бодаков е роден на 28 април 1971 година във Велико Търново. От 1997 до 2000 година работи в списание „ Български месечник “. От 2000 година до прекъсването му е редактор за литература във вестник „ Култура “.
Придобива докторска степен през 2014 година с дисертация на тематика „ Политики на показване на българската литература в печатните медии през 90-те години на 20 век. Проблеми на критическата авторефлексия “. Автор е на монографиите „ Кой „ умъртви “ рецензията. Политики на показване на българската литература в печатните медии през 90-те години на ХХ век “ (2019) и „ Критика и откровеност. Случаят Йордан Маринополски “ (2020), на осем награждавани стихосбирки и стотици публикации, рецензии и изявленията в културните медии.
Носител е на премията за лирика „ Иван Николов “ и званието „ Рицар на книгата “ на Асоциация „ Българска книга “. Дългогодишен учител по жанрове в печата, журналистика и художествена рецензия в катедра „ Пресжурналистика и книгоиздаване “ на Факултета по публицистика и всеобща връзка в СУ „ Св. Климент Охридски “.
OFFNews.bg изрича съболезнования на фамилията и многочислените му другари.
Малка част от превъзходната лирика на Марин Бодаков:
ОТ ТЕБЕ ИСКАМ...
От тебе желая амнистия,
скъпо тяло.
Прораства тишината
по обаятелните ти места,
зарежда те със свенливост
гибелта.
Да се помирим, още тук.
ГРЪДТА
Предполагам, нежна сапунена топлота,
мъртвешки петна и морави трапове, допускам,
усилни промени в релефа,
заснежени с възрастта пасбища, рамене
наедрели.
След секс
откопчавам въображаемата риза,
убеждавам се в дишането на дружеската гръд, скърбя,
след секс мислено аз приказвам на дамите за тебе, тъй като
желая да приказвам за ангели.
БИТКАТА ЗА ТЕБ
Още си мляко,
рано е още да си дадеш сметка,
че борбата за реда е от дълго време изгубена.
Колкото да премиташ есента пред витрината,
хубостта, алена и златна, ще продължава да пада измежду теб,
да те саботира.
Марин Бодаков е роден на 28 април 1971 година във Велико Търново. От 1997 до 2000 година работи в списание „ Български месечник “. От 2000 година до прекъсването му е редактор за литература във вестник „ Култура “.
Придобива докторска степен през 2014 година с дисертация на тематика „ Политики на показване на българската литература в печатните медии през 90-те години на 20 век. Проблеми на критическата авторефлексия “. Автор е на монографиите „ Кой „ умъртви “ рецензията. Политики на показване на българската литература в печатните медии през 90-те години на ХХ век “ (2019) и „ Критика и откровеност. Случаят Йордан Маринополски “ (2020), на осем награждавани стихосбирки и стотици публикации, рецензии и изявленията в културните медии.
Носител е на премията за лирика „ Иван Николов “ и званието „ Рицар на книгата “ на Асоциация „ Българска книга “. Дългогодишен учител по жанрове в печата, журналистика и художествена рецензия в катедра „ Пресжурналистика и книгоиздаване “ на Факултета по публицистика и всеобща връзка в СУ „ Св. Климент Охридски “.
OFFNews.bg изрича съболезнования на фамилията и многочислените му другари.
Малка част от превъзходната лирика на Марин Бодаков:
ОТ ТЕБЕ ИСКАМ...
От тебе желая амнистия,
скъпо тяло.
Прораства тишината
по обаятелните ти места,
зарежда те със свенливост
гибелта.
Да се помирим, още тук.
ГРЪДТА
Предполагам, нежна сапунена топлота,
мъртвешки петна и морави трапове, допускам,
усилни промени в релефа,
заснежени с възрастта пасбища, рамене
наедрели.
След секс
откопчавам въображаемата риза,
убеждавам се в дишането на дружеската гръд, скърбя,
след секс мислено аз приказвам на дамите за тебе, тъй като
желая да приказвам за ангели.
БИТКАТА ЗА ТЕБ
Още си мляко,
рано е още да си дадеш сметка,
че борбата за реда е от дълго време изгубена.
Колкото да премиташ есента пред витрината,
хубостта, алена и златна, ще продължава да пада измежду теб,
да те саботира.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ